Сега - да напиша още един пост, свързан с Алеко. 🙂 Само че този път - не относно Бай Ганьо, а за него самия като автор и творец. Затова и го публикувам в тази тема, а не във Вицове. Знаете, че този човек си беше същият идеалист като мен - и като личност, и като писател. Обаче, за нещастие, имà неблагоразумието да бъде върховен съдия и да е погубен от продажните политици. И то за какво - само поради честността и добротата си...Но знаете - такава е съдбата на всекиго, който е по-различен от останалата част от обществото и човечеството. 🙁 А беше космополит като дух, обикаляше света, наслаждаваше му се, срещаше се цял живот с нови хора, опознаваше културите на дестинациите...Беше свободен тялом, защото беше и такъв откъм дух. С една дума - свободен!...😰
Но да преминем по същество. Бих искал, що се отнася до тази тема и нейния замисъл, да го спомена във връзка с великия му пътепис "До Чикаго и назад". Това беше мястото, което навеки остана в сърцето му и затова, точно, реши да го увековечи. Живописната Ниагара, небостъргачите на Илинойс и какво ли още не...Та аз, като наследник, а и следник на Алеко, бих написал, например, един ден "До Буенос Айрес" (само че без "и назад", тъй като моята цел е без връщане, все пак - единствено отиване). 🙂 Да запозная хората с красотите на Автономния град и Аржентина, както той стори с Чикаго и САЩ, пък после - да отскоча до Игуасу, потапяйки се в свещената му и величествена аура (подобно на Ниагара)...Единственият въпрос само, който ми се върти в главата е дали някой би чел нещо, написано от моята ръка - каквото и да е то... 🙂
Накратко - "До Буенос Айрес и Игуасу"... 🙂 @STARRCADE @Rain @King of Jotunheim


