Филмите, които съм предложил за класацията не са тролски, а чисто човешки. С много добра история и добра актьорска игра. Атмосферични и поучителни, без да има лоши и добри, без да ти казват кого да харесваш и кого не и какво трябва да мислиш. Оставят те сам да правиш заключения и изводи от случващото се на екран. Първите ми три филма(Разпокъсан април, Синът на булката и Понякога щастие, понякога тъга) разказват трогателни семейни истории, които не само могат да се случат в реалността, но могат да се случат и на всеки, въпреки че са леко странни по дефиниция. Няма смисъл да казвам, че са високо оценени от публика и критици, включително от мен. Изгледайте ги и вижте дали ще ви допаднат. Със сигурност няма да съжалявате, че сте ги изгледали.
Мулен Руж и Обувката на Маниту са по-особен случай. Мулен Руж е може би най-добрият филм на Никол Кидман, една перфектна жена. По мое мнение в този филм е най-красива. Да се чудиш как Том Круз я е изпуснал заради някаква секта, аз не бих направил такава грешка никога.... Обувката на Маниту е типична пародийна комедия, която повече пародира литературни произведения - книгите на Карл Май и Майн Рид в частност. Не е пародия на творчеството на Митич, просто толкова им е бил бюджета. Парадоксално започва доста пошло и впоследствие става завързано и интересно. Хем драма, хем уестърн, с много красиви жени в поддържащи роли. Друго изненадващо около филма е, че злодеите са освен прекалено карикатурни, което е нормално за пародия, много гнусни и мазни - един индианец педал, издевателстващ над главните герои и един бизнесмен испанец, който постоянно пуска шеги на испански, които са пълен потрес(изобщо не са забавни). Понякога ги повтаря по няколко пъти.
ПП: Трейлъра на Понякога щастие, понякога тъга не е акуратен с показаното във филма. Може би съм гледал съкратената версия(без танците и песните), но наистина не помня чак толкова музикален да е бил. Филмът акцентира върху сложните взаимоотношения в едно типично индийско семейство, където синът се жени за бедно момиче от ниска каста и е отлъчен еднолично от баща си и вече не може да носи името на рода си, за да не го позори. Той живее в изгнание и не се свързва с роднините си по никакъв повод, докато в един момент не разбира, че малката му сестра ще се жени за човек, за когото не бива, защото не е читав. И така нататък, помня само че се танцуваше на сватбата на сестрата, но силата на филма е в сцените между Амитаб Бачнан и Кхан, както и в цялата завъртяна семейна история.
