@Diego Aires
И такаа…Нека се заемем със спиращия дъха анализ на уникалния полуфинал Аржентина-Англия…Нямам думи, с които да опиша възхищението си от цялостното действие на двубоя. Направо съм безмълвен…Личеше си, че двата тима по всякакъв начин се опитаха да доставят продукт и спектакъл още преди него, все пак всеки си спомня, че през 1982 г. пиратите узурпатори от Острова, които са колонизирали хиляди територии по света незаконно и са съсипали живота на населенията им, водеха нагла война срещу Буенос Айрес за Малвинските о-ви. А самите тези острови са испански и по юрисдикция винаги са принадлежали на Аржентина поради простата причина, че тя е била испанска, а не английска колония. Следователно, и те са аржентински. Но, както и да е – конфликтът и нажежените страсти взеха неконтролируем връх над благоразумието. Нямаше и как иначе. Това стана и през далечната вече 1986 г. по времето на дон Диего. А и тогава случката беше съвсем прясна. Нищо – Малвините са аржентински!
Сега – за мача. Първото полувреме, честно казано, не успя да ни убеди в силата на онази Аржентина, която всички истински и преданоотдадени фенове познаваме в качеството й на властелин на футбола. Много пробойни в защитата, глупави грешки и необмислено боравене с топката. Е, въпреки това притежанието беше на наша страна, както обикновено, само че с разлика едва от 3% - 48 срещу 45. Относно англичаните – никак, ама никак не бяха силни. Нямаха почти едно чисто голово положение към вратата на Дибу, да не говорим, че аз очаквах действително много най-вече от любимеца си Джуд Белингам. Да, абсолютно ми е любимец, макар че е от Реал Мадрид. Това няма никакво значение. Човекът е невероятен талант и, най-важното – без самочувствие до небето, каквото имат лекетата Мбапе, Ямал и особено Винисиус. Та, той, лично, опита да направи 1-2 атаки, но беше спрян при едната, а при другата, слава Богу, Елимиано се справи с това да спаси. За Хари Кейн ще се въздържа от коментар. Първо, вече наближава критична футболна възраст, второ, по мое виждане далеч не е такъв извънземен талант, като какъвто мнозина го определят. Напълно нормален играч. И, обективно погледнато, не можа да направи нищо в този мач. Истинските ми поздравления ще отидат при Антъни Гордън – човекът, вкарал единствения гол за Трите лъва и когото ценя страшно много. Още в началото си казах, че именно той е истинската опасност и никак не бива да бъде подценяван. И ето, че отново се оказах прав, за съжаление. Беше най-добрият от целия отбор, за което – едно голямо браво. А и попадението беше красиво, при все че мисля, че Дибу можеше да го спаси, ако имаше по-голяма дозичка късмет.
За сметка на това, през вторите 45 минути Звездната небесносиня селекция яко натисна и притисна до стената опонента си. Само че по едно време яко изгрубяха и страстите заради Малвинската вражда яко изкристализираха, в резултат на което направиха немалко агресивни фалове. Но карай – може да ги разбере човек…Кой не е препатил от тези колонизатори?...Нека отделя и внимание на факта, че по време на първия си далечен удар Енсо Фернандес искаше корнер, но такъв абсолютно нямаше и, да ви кажа, подразних се. Защото положението си беше чист аут и съдията съвсем правилно си отсъди удар от вратата за Англия. Нека после говорят, че Аржентина била подпирана. Що се отнася до Бог Меси, той не успя да се разпише, но в замяна на това, обаче, направи блестящи асистенции. И едната от тях беше ключова за ФАМОЗНАТА БОМБА на Енсо. Вярвайте ми, изригнах като буре с барут, когато буквално разстреля Пикфорд и вратата му. Целият стадион се разклати и заприлича направо на динамитна експлозия. А вече, при обръщалката от страна на ВЕЧНИЯ ЛИДЕР ЛАУТАРО всички ние не бяхме на себе си. Аз крещях като недозаклано прасе, хаха, и няма нищо срамно да си го призная. Но това е футболът – той ни зарежда непрекъснато с позитивни емоции…Пък смените на Тухел бяха съвсем ненормални и той напълно заслужено си отнесе критики дори от родните английски медии. Рашфорд, който е чудесен играч, го пуска накрая, а държи дървото Хари Кейн, хаха. И да не говорим и за другите му простотии. Но заеби – това не е наша работа.
Overall: Важното е, че легитимно Аржентина отиде на финал и там ще се бори за 4-тата си световна титла срещу Испания. Пожелавам успех на грандиозното събитие в неделя, обединяващо Световния и Европейския шампион в една невероятна симбиоза, наречена „Финалисима“. Закриляй Гаучосите, Боже. Но дори и Ла Фурия да надделее, пак няма да се ядосам, защото и те го заслужават, а и са ми вторите по мащаб любимци в най-великата игра.
