@Diego Aires
Даам…Сега е време да направим анализ на снощния мач между Испания и Белгия…Съвсем очаквано се получи зрелище, безспорно. Това не подлежи на съмнение и опровержение. Достойна игра и представяне и на двата отбора, триголово шоу и доста адреналин. Да бъда честен, твърде се поизмъчих, докато Ла Фурия вкара попаденията си. Но това, за съжаление, е нещо привично за техния състав. През първото полувреме владяха напълно инициативата и показаха защо са един от най-добрите хегемони във футбола в световен мащаб. Ямал е безумно надценен, направи там един-два удара, но Тибо Куртоа успя да ги спаси и никак не бе затруднен от тях. Страхотен беше първият гол на Фабиан Руис, наистина. Лично аз останах очарован от него. Неспасяем шут и разстрел в белгийската врата. Този човек е страхотен футболист, обаче остава често в сянката на съотборниците си. За Червените дяволи ще подчертая, че се справиха на завидно задоволително равнище, не притежаваха повече топката, но за сметка на това се справиха със задачата да създадат главоболия на съперника си. Най-голямата звезда от моя тим Сити – Кевин де Бройне – не успя да блесне, само че другата такава от същия гранд Жереми Доку се отличи с много хубави и прецизно изработени нападения. Впоследствие Ла Кантианте или кой беше там от Белгия изравни по прекрасен начин с глава, с което ме накара направо да си глътна граматиката. Доста перспективен млад талант, дано го вземе някой свестен и стойностен клуб. Действително се нуждае от забелязване това момче. И оттам насетне съумяха да притиснат до стената Испания, опънаха се и в немалко моменти помислих, че ще обърнат резултата. За щастие, обаче, кой друг, ако не добрият стар Микел Мерино се разписа с късно попадение. Отново прекрасен ритник на кълбото, с който заби последния пирон в ковчега на Куртоа и компания. Но е необходимо изрично да упомена, че Ла Роха, за разлика от Аржентина, ако трябва да ги сравняваме, играят доста по-неатрактивен футбол и имат навика да измъчват докрай зрителя. Така направиха и в двубоя с Португалия – докато реализират единствения и победен, на практика, гол щях да спра телевизора. Толкова ми стана скучно и мъчително.
Overall: Сега предстоят най-отговорните битки – полуфиналът и защо не, евентуалният финал…А първият ще бъде именно срещу крайно противните за мен Франция. Кой друг, ако не Испания, е в състояние да ги отстрани? И дай Боже да го направи, защото не ми се гледа пак финал с Аржентина и тях. Напротив, желанието ми е да се изправят Ла Фурия срещу Гаучосите, за да може да се изиграе и непровелата се Финалисима още от март. Колкото до Албиселесте – успех срещу кръстоносците от Швейцария в понеделник сутрин.
Сега е време да започнем по същество с анализа на ранносутрешния мач Аржентина-Швейцария…Наистина и накратко – четвъртфинал за историята. И двата отбора се раздадоха абсолютно на макс, създадоха неимоверно красиви положения и доказаха защо са стигнали толкова далече. Самата Швейцария е чудесна страна. Войнствени като кръстоносци, сладки като шоколади и точни като часовници, хаха. Това, именно, ги прави толкова величествени в света. Та, „Шоколадите“ или „Часовниците“ се справиха отлично със задачата да покажат, че заслужаваха да бъдат за пръв път в историята си на полуфинал. Само че късметът все пак не им се усмихна – Аржентина си е Аржентина…Този път, за разлика от други мачове, видяхме, че изпъкнаха звезди, които по принцип остават доста в сянка в сравнение с големите като Лионел Меси и Лаутаро Мартинес. И по-точно – Алексис Макалистър. Гръко-шотландецът, както аз го наричам заради първото му име, изглеждащо като гръцко, и фамилията, която е ачик шотландска направи меко казано брилянтен мач. Невероятен гол с глава, посредством който Албиселесте откри резултата след блестящо изпълнен корнер от Лео. Но ако трябва да бъда откровен докрай, първото полувреме бяхме действително недостижими в рамките на 45-те минути. След почивката, обаче, взехме да си играем доста с огъня и да допускаме швейцарските нападатели до вратата на Дибу Мартинес. С което, съвсем в реда на нещата, получихме и изравнителен гол от Рикардо Родригес. Разбира се, както напълно ясно се чува, той е испанец, затова и, може би, проби по такъв впечатляващ начин отбраната ни. Поздравления за него, абсолютно. Достави много качествено представяне и в нито един момент от играта не се предаде. Отправям адмирации, също така, и към Мануел Аканджи, за когото и бездруго всички сме наясно на какво е способен и колко голям талант е. Тук е необходимо да вметна и някои съществени подробности. Колкото и да ценя Лео Скалони, демек – безкрайно, той отново закъсня да направи правилните смени в двубоя. Например, мисля, че доста късно изкара Енсо Фернандес, за да сложи в игра звездата Лаутаро, като така станаха трима с фамилията Мартинес на терена. Огромен респект към другия хегемон с това име – Лисандро – който буквално ме ИЗКЪРТИ с фамозната странична ножица от своя страна. Това беше направо нечовешко и свръхизумително. Как не влезе – и аз не знам…А относно получения жълт картон на Леандро Паредес никак, ама никак не бях съгласен с рефера. За мен тази мярка беше напълно незаслужена и пресилена. Че после и да дава директен червен на Дуе. Вярно, последният доста яко го фаулира, ама и той падна и започна да симулира най-демонстративно. Въпреки това, „Часовниците“ не беше редно да остават с човек по-малко. Но както и да е – този факт очевидно не им попречи да задържат равенството плътно до края на редовното време и оттам – да вкарат срещата в двете продължения. За нарушението спрямо Меси, с което треньорът Текин не бе съгласен смятам, че отсъждането беше коректно, т.е. да има пряк свободен удар. Жалко само, че изпълнението беше блокирано право в стената и не можа да се реализира попадение. По-нататък мачът стана това, което става обикновено – Звездната селекция започна много стремително и постъпателно да натиска в половината на противника. И изведнъж аржентинският Спайдърмен, или Паяк Хулиан вкара забележителна бомба. Просто беше фантастично – аз самият станах на крака и изкрещях като луд на този момент. Но не само заради майсторството, чрез което беше поднесен самият шут, а и заради високия моментум, демонстриран от световните шампиони като цяло. И накрая вече моят любимец Лаутаро, верен на себе си, както винаги, затвори битката и за пореден път заяви себе си при разкошната добавка, която осъществи. С една дума – Аржентина остана отново единствената футболна сила извън Европа, както и в зона Южна Америка, представяща и представила достойно континента си на това първенство. Overall: Доста интригуваща схватка, от която останах наистина много доволен. Сега предстоят двата полуфинала – Испания-Франция и Аржентина-Англия. Пожелавам на Ла Фурия и Гаучосите завидна доза успех, за да могат т.н. „Петли“ и „Трите лъва“ да могат да си отидат вкъщи и така да гледаме комбинация от финал на мондиал и Финалисима между колонията и колонизатора. А и без това сблъсъкът на титаните Меси и Ямал не се реализира поради шибаните войни на хахото Тръмп, така че е напълно в реда на нещата това да стане точно в последния мач на 19 юли. Vamos Argentina, Vamos España!
