Отново се събраха качествени игри, които да предоставя на вашето внимание:
Alba: A Wildlife Adventure - 7/10. По принцип не препоръчвам игри с чак толкова детинска графика, но тази прави изключение, защото е много зарибяваща и новаторски направена. А също е и игра с послание: да опазим природата и животинския свят. В нея ще трябва да изпълнявате куестове от различно естество и да спасявате различни видове животни в борбата срещу корумпиран кмет и безскрупулен бизнесмен, желаещи да построят хотел на един приказно красив остров. Ще можете да се изявите и като фотограф, заснемайки всички животински видове, които обитават острова(общо 70). Веднъж започнете ли тази игра, със сигурност ще се надъхате да я завършите и прекараното време в нея ще бъде приятно оползотворено.
Death on Holly Ridge - 6/10. Това е кратка инди хорър игра и своеобразен дебют на човека, стоящ зад нея. Като за първа игра се е справил повече от прилично, почти няма бъгове, а интелектуалните задачи са на много прилично ниво. Въпреки това, тази игра изобщо не е трудна и се минава за около час-два. На всичко отгоре е тематична с вече отминаващите зимни празници. Изиграйте я заради историята, последният туист е много силен и мислете ирационално. Определено бих пробвал и следващата игра на този автор.
Oxenfree 2: Lost Signals - 8.3/10. Тази игра се явява продължение на добилата популярност инди игра Oxenfree(6.5/10), но я надминава по качество във всеки един аспект. Идеята зад тази поредица е иновативна, а както се досещате, преди съм ви препоръчвал друга игра със сходен геймплей - Radiolight(8/10).
В основата на играта е търсене на радио честоти и точки, които ще ви разходят напред-назад във времето на един печално известен остров, където военен експеримент се е объркал и е затворил хора от различни десетилетие в паралелна реалност, в която няма нищо. Тези хора искат да се върнат в нашия свят и се опитват да заблудят няколко наивни деца, които да заемат тяхното място в неприветливата празна реалност. Играта е много добра, няма бъгове като в първата, макар управлението да е все така трудоемко за клавиатура и мишка, а изборите и отношенията, които ще изградите със страничните персонажи в играта имат огромно значение за финала.
Решението, което ще вземете на финала е съдбовно и на практика дава светлина върху събитията от първата част, която завърши меко казано с отворен край и нямаше особена логика. Лично аз все пак пожертвах Оливия, въпреки че е само хлапе и не я обвинявам за всички злодейства, които направи в течение на играта. За мен не беше оферта да пожертвам себе си, в никоя игра от дузината, които съм превъртал не съм жертвал героя/героинята си, най-малкото защото някои игри имат неприличното свойство да те пишат умрял и да се наложи отново да преиграваш от самото начало. Освен това, не бих пожертвал и Якоб, който е възрастен с мозъка на хлапе и на практика не заслужава подобна участ. Тегав избор, който те кара да мислиш върху играта дълго след превъртането ѝ. Дано направят трета част и да имам възможност да се върна във времето и да измъкна Оливия. Дано ѝ е дошъл акъла междувременно.
Avatar The Last Airbender: Quest for Balance - 8.2/10. За мен Аватар винаги е бил Последният повелител на въздуха Анг, никакви Легенди за Кора или Камеръновите назобани извънземни простотии не признавам! Историята на Анг е история за съзряването, за приятелствата и враговете, които създаваме през живота си и ни учи на постоянство и надежда за по-добро бъдеще. Чудесна трилогия, имаща всичко необходимо да се наложи във всякаква форма. И тази игра не прави изключение от правилото. Тя обхваща и трите книги за Анг, разделени на много глави и приключения. Това беше първата игра от над 3000 игри насам или иначе казано - от поне три години назад, която ме задържа цели шест дни, за да я мина. Почти цяла седмица, а аз не си поплювам щом стане въпрос за гейминг, знаете.
Разработчиците не вдъхват особено доверие и в спорната си кариера са засрали дузина известни франчайзи(Кинг Конг, Злите мъртви, Спонджбоб, Дребосъците, Малкото пони и много други), но тук са свършили що годе читава работа. Разбира се, историята е най-силният елемент на тази игра, като това е ЕДИНСТВЕНАТА игра, която обхваща цялата история на Анг. Всички останали игри за този Аватар се съсредоточават върху първата глава от неговите приключения - битката с огнените хора, но тънките им сметки не са излизали и продължения с цел доене на франчайза не са били поръчани.
Геймплеят е леко счупен, защото играта като че ли е мислена за ко-оп преживяване, но в крайна сметка се налага да жонглирате с цели три персонажа едновременно, докато правите различни комбота с всеки. Има и интересни пъзели, които да занимаят вашия ум. Естествено, има дузина бъгове в играта, някои от тях ще ви накарат да рестартирате определени нива няколко пъти преди да ги преминете. Попаднах само на един чупещ играта бъг и ужасяващо, той е по време на битката с финалния бос в играта и то в заключителната част от нея - Анг замръзва на едно място и не може да се движи, за да избягва атаките на опонента си. С кански мъки успях да победя спамейки една и съща далечна атака, междувременно зобейки се с подсилващи магически отвари, за да мога в крайна сметка да триумфирам и спася вселената. Моят съвет относно страничните куестове в играта е да ги избягвате всячески! Доста от тях са счупени, а тези които не са, са направени така, че да бъдат завършени едва след превъртането на играта, защото предполагат да използвате непозволени на този етап герои, за да ги преминете. Това е единствената лоша практика на разработчиците в играта, искат да удължат времетраенето чрез налагане на повторно преиграване на различни вече изиграни части от нея. Въпреки всичко казано - играта е много добра, а историята е все така впечатляваща и богата на приключения.
Afterparty - 8.6/10. Поредна игра от създателите на поредицата Oxenfree и отново десятката е уцелена! Тези създатели на игри нямат слаб проект до момента! Този път вие играете двойка колежани, които изглежда умират? по време на партито за завършването. И веднага се озовават в ада, където не всичко е такова, каквото са очаквали. Там демоните, чудовищата, грешниците и духовете водят разгулен живот и купонясват сякаш всеки ден е последен. Те обаче искат да се върнат в света на живите и излагат сериозни доводи, че всъщност не са умрели и не им е дошъл редът. Но измъкване от ада няма... или може би все пак има, само че не е правено до момента. И то е... да надпият върховния дявол Луцифер в три рунда! За целта ще трябва да си намерят помощници със свръхестествени сили, за да имат изобщо някакви шансове. Изборите варират и според това как си изиграете картите може да се съюзите с различни демони, Велзевул, Дагон, Хела, Озирис и много други мрачни божества, но внимавайте - за да не ви изиграят, трябва наистина да се сприятелите с тях, а това минава през трудни задачи, които да свършите от тяхно име.
Основният проблем на това гейм студио е, че не могат да пишат добре персонажи от мъжки пол. И заради това главният герой мъж изглежда като притурка/вътрешен глас на главния женски персонаж. Не спира да плямпа и се държи като по-голяма жена от жената в играта! Ако проблемът беше само в тази им игра, щях да го подмина и да си река, че подобен характер е търсен ефект, но във всяка тяхна игра мъжките персонажи са безлични, апатични, постоянно плямпащи флегми без мнение. Дано си вземат бележка, защото не само аз съм на това мнение. Като изключим този кусур, игра за надпиване с дявола в ада е иновативно приключение, което трябва да бъде изиграно!
Troublemaker 2: Beyond Dream - 8.7/10. Клонинг на най-великата поредица в гейминга(не само според мен, а и според колоси като Родригез, Тарантино, Джак Блек и други сценаристи, актьори и режисьори) Якудза... но индонезийски такъв. Какво може да се обърка? Нищо, защото геймплеят е тотално прекопиран, а историята е все така силна, макар че тук става дума за училищни драми и ислямска тематика, което лично на мен не ми се понрави. Играта дори чупи четвъртата стена и директно намесва героите от Якудза вселената Казума Кириу и Горо Мажима в някои странични куестове! Те самите, разбира се, не участват, но самият факт, че биват споменавани в леко негативен контекст, е показателен, че създателите на Якудза са дали зелена светлина на проекта. Тук също не липсват и култови персонажи - Фегри Прадана и Буди Райнар имат уникални характери. Малко прекалено ми идват религиозните обръщения и куестове, които твърде често са интегрирани в играта, както и това, че са взели възможно най-откачените странични куестове от Якудза вселената и са ги направили още по-извратени. Освен това и караокето заема твърде голяма част в сюжета, а индонезийските парчета бледнеят пред тези на японците и индийците. Но това са бели кусури, всеки иска да създава култажи като Якудза и не случайно през 2026-та се очакват дузина клонинги на тази поредица, за които вероятно ще пиша тук, ако са успешни!
