mr_enchev Има място в двулицево издание с "1984"
Много ме кефят тия издания, с новите корици. Не помня кое издателство ги пусна, но изглеждат страхотно. За нещастие имам три копия на 1984 (английско, немско и българско), така че едва ли ще си купя още едно. 😄 Фермата също я имам, може би издание на Пингвина. Като цяло, ако не си много запознат с Октомврийската революция, ще се чудиш какво майка си се случва, макар и да е писана като басня за деца. Оруел я е писал някъде 43-та година, когато пропагандата как СССР ни е съюзник и Сталин не е толкова лош, видите ли, е в пълна сила, което го разочарова тотално. Самият Оруел се бие в испанската гражданска война и макар и да се бие на страната на републиканските сили, страда директно от руснаците, износът им на революция и чистките им на другите революционни елементи в Испания.
dadoktor Върнах се назад във времето с "Изкуството на Войната" на Сун Дзъ. Безполезно четиво в днешни времена. Със сигурност е била феномен преди 2000г.
Почти съм сигурен, че тази книга още се изучава на места като Уест Пойнт. 😄 Не е толкова безполезна, колкото си мислиш.
uncleG Чакам с нетърпение мнението ти за "Повелиятеля на мухите", четох я миналата година и беше изключително изживяване, съжалявам, че съм чакал толкова години.
После ще разкажа по-подробно, но това се оказа изцяло мъжка книга. Всички мъже, с които съм говорил, са на мнение, че е била убийствено интересна и т.н., а жените около мен, които я прочетоха, бяха точно на обратното мнение -беше им скучна и не разбираха изобщо нещата, които се случваха.
Не съм я чел, но съм гледал филма и знам бая неща за книгата чисто от осмоза. В списъка ми е, трябва да стигна и до нея. Факт е, че е момчешка книга. Мисля, че няма герои, които са момичета. Засягаш обаче и нещо интересно. Фундаментално, книгата е за това колко бързо се разпада едно общество, както и за причините, които водят до това. Понеже мъжете основно изграждат обществата, а жените живеят в тях, нормално е книгата да резонира повече с мъже. И като казвам "изграждат общества", имам предвид йерархичната структура и цялата машинария, която движи всичко, не кой участва в нея. Исторически, в матриархалните общества няма такива неща и по една или друга причина не са прокопсали до съвременното цивилизационно ниво. Естествено, в това няма нищо лошо, жените си имат други предимства, но създаването и организирането на такива комплексни структури е било мъжка задача през по-голямата част от съществуването на вида ни. 😄
Между другото, препоръчвам да изгледате едно риалити по този въпрос, колкото и да е странно. Казва се Bear Grill's The Island. Беше възможно най-нережисираното риалити, което съм гледал. Дори операторите бяха участници и трябваше да правят всичко със всички останали, осен да снимат. Бяха им дали по един сателитен телефон ако стане нещо лошо, примерно някой ако си счупи крака да извикат хеликоптер и да го вземат, по едно мачете и една туба с филтър за вода, да не хванат паразити. Имаше един сезон, в който бяха два острова и ги разделиха на мъже и жени, т.е. имаш мъжки остров и женски остров. Можете да си представите как протече всичко. 😄 Около втори епизод, мъжете вече имаха лагер, учеха се как да ловят риби, след това отрепаха един алигатор. Жените се лутаха в джунглата и само се караха. Не че мъжете не са се карали, ама в крайна сметка колкото и да се псуваха, накрая сядаха да работят и криво-ляво им вървяха нещата. 😄
Малко книги и от мен, въпреки че скатавам.
The Shadow Of The Torturer на Gene Wolfe - първата част от поредицата Book Of The New Sun. Историята проследява едно момче в някакъв абсурдно странен свят, който все пак е земята. Уж е фентъзи, но годината примерно е 5000 и някоя, или още по-напред. Не съм сигурен как е по канон, а и книгата не борави с особено точни понятия. Чете се като фентъзи, обаче по едно време излизат някакви аномалии. Където се говори за кораби, става ясно, че може би се има предвид космически такива. По едно време описаха и някакъв FTL двигател. Има всякакви ГМО-та, странни оръжия, но тонът си е почти стриктно фентъзи, както и самата сюжетна линия. Някои термини са си направо измислени думи, които горе-долу се разбира какво означават, но не е точно същото. Примерно конете не са коне, а някакво друго животно и е използвана латинската дума. Пълно е с такива неща, които добавят само към мистиката.
Главният герой се казва Севериан и е момче, отраснало в гилдията на "мъчителите"... или по-правилно би било "тъмничарите", която се занимава с измъчването на "клиенти", изпратени им от властите, в случая Аутарха. Каква е точно държавната система, не е много упоменато В света има страшно много гилдии, свързани със всякакви професии и глупости, примерно вещици, библиотекари, а градът, в който се намират е огромен. На главния герой му отне цялата книга само да стигне до портите и да излезе, като го оставихме там. Севериан се влюбва в една от затворничките и от там започват проблемите и приключенията.
Цялата книга я прекарваме със Севериан, като прозата ми беше особено увлекателна. Понякога се случват неща, но на моменти има особено интересни философски разсъждения, като каква е истинската природа на нещата, разликата между любов и страст и кое и как води до кое. Някои глави ми бяха странни, от гледна точка, че прекарваме време с напълно епизодични герои, нещо от рода на NPC-тата в игрите. Към средата мислех да я зарязвам, но се радвам, че не го направих. Историята определено отива някъде, просто е разказана по не особено традиционен начин. Авторът обича да си рисува картини, които допълват света и донякъде героите. Прилича малко на истинския живот, като се замисля. Ако тръгнем да пътуваме, 90% от разговорите ни сигурно ще са с хора, които няма да видим отново.
Останах особено доволен. Интроспективният тон ми блазни душата, просто защото и при мене се случва този вид интроспекция доста често. Самата история също се оказа адски интересна. Мисля да изкарам поредицата до край.
The Screwtape Letters на C.S. Lewis - Книга, писана специално за J.R.R Tolkien, тъй като двамата са били приятели и са кореспондирали често. Писмата са от един старши демон Screwtape (Винт-Тиксо?) до племенника му Wormwood (Червей-Дърво?). Чичото обяснява на племенника си всички начини, по които да изкушаваш и прецакваш хората. Книгата работи като християнска апология, но всичко е наобратно. Има зверски добра обратна психология и те кара да се замислиш над страшно много неща. Бих препоръчал и на @baikiro , нищо че не ги взима насериозно тия неща. Чисто психологически е особено изпипана. Изследва най-гнусните и порочни нагони на хората, а демоните само обясняват как да ги използват и да ги насочват за своите цели. Не съм я приключил още, някъде на средата съм, но отново съм особено доволен.
