Покрай хайпа си за Световното, а и бана не влизам толкова често във форума, освен когато не е необходимо да правя анализ на мачовете на Испания или Аржентина, както съм обещал. Както обикновено, събудих се точно в 3:00, след което легнах в 5:00. Доста хубава и футболна битка се получи между Ла Фурия и Ла Селесте, честно казано. Урусите изпъкнаха с наличието на груб и агресивен футбол – нещо твърде характерно за презентацията на континента Южна Америка. Раздадоха се до последно не само тази сутрин, но и изобщо в рамките на цялата група, само че нямаха късмет на този турнир и достойно бяха елиминирани. Въпреки че не успяха да вкарат дори един-единствен гол, което вероятно щеше да ги изстреля автоматично на 1/16 финалите, успяха да затруднят състава на Испания. А последните разполагаха с хубава и подредена защита, през по-голямата част, естествено, владяха топката и инициативата в срещата, не допуснаха чисти положения пред вратата на Онай Симон. Има, обаче, нещо друго. За разлика от двубоя със Саудитска Арабия, тук, за съжаление, не успяха да дадат всичко от себе си и да покажат всецяло на какво са способни всъщност. Ямал правеше хубави финтове, е, понякога се лакомеше, не подаваше, в други моменти пък подаваше на съотборниците си, но очаквах много повече от него на десния фланг. Нико Уилямс отново бе пуснат късно поради неизлекуваната си напълно контузия, но и той не бе в състояние да блесне така, както знаем, че умее. Героят на вечерта беше съвсем естествено Алекс Баена, който отбеляза единствения гол и при това го направи доста красиво. А пък Феран удари страхотна греда, с която ми напълни душата, само с един недостатък все пак – че не вкара.
Що се отнася до Уругвай – тази страна е известна с факта, че спечели първото Световно в историята през 1930 г. И това никак не е случайно. Като познавач на Южна Америка винаги съм казвал, че въпреки всичко е била винаги нещо като копие на Аржентина по много параграфи – и като знаме заради Майското слънце, и като европейски облик на столицата си Монтевидео, че даже и като футбол, донякъде. Но това няма значение и по никакъв начин не оспорва огромната класа, с която разполага, а и непрекъснато е разполагала. Да, претърпяха фиаско и отпаднаха тази година, което, може би, нямаше да стане, ако играеше любимецът ми Единсон Кавани. Много ми е мъчно, че го нямаше…А в този конкретен мач най-голямо впечатление ми направи Агустин Канобио, за когото всички знаем колко е кадърен и способен. И това не е никак чудно, тъй като е син на легенда от ранга на Освалдо Канобио. Само че, за негово нещастие получи накрая червен картон заради факта, че направи тежко нарушение, а и латиноамериканската страст у него взе връх над благоразумието на терена. Също така, необходимо е да отдадем дължимото и на Макси Араухо, който наистина се справи повече от добре и защити честта на страната си. Третият ми любимец беше Нико де ла Круз, относно когото, каквото и да кажа, ще е малко. Него го знам още като играч от отбора ми Ривър Плейт, където беше абсолютна голова машина винаги. Успя да направи страхотен удар към вратата на Симон, но, слава Богу, без попадение. И най-важното – за мен Марсело Биелса, въпреки че е аржентинец, изобщо не е силен селекционер. И действително трябва да си ходи, ако урусите искат да си върнат мощта, на която са способни по принцип. А най-вероятно и ще го направи с оглед факта, че изкара от игра самия капитан в лицето на Феде Валверде по никое време.
Overall: Едновременно красив, но и доста семпъл мач и за двата отбора. Испания можеше да се раздаде много повече, а Уругвай имаха шанса да стигнат до елиминациите. Нека пожелаем утре на Аржентина успех срещу Йордания, а после – и срещу евентуалния Кабо Верде.
@Diego Aires
